Експерименталната школа на историята, известна като Екол дьо Анали (Ecole des Annales), е основана през 1929 година от историци като Марк Блох (Marc Bloch) и Люсьен Февр (Lucien Febvre). Целта на създателите е била да предложат нов подход към изучаването на историята, който да не се ограничава само до политическите и дипломатическите аспекти, характерни за университетите от онова време. Вместо това, те искат да интегрират знания от различни дисциплини, включително география, психология, социология и икономика.

Между 1936 и 1949 година са публикувани основополагающи текстове, които са считани за ръководства на Екол дьо Анали. Сред тях са известните произведения на Блох и Февр, както и на Фернан Бродел (Fernand Braudel). Най-влиятелното произведение на Блох, "Феодалното общество", е иновация в историческите изследвания, тъй като той използва нови източници, включително археология, лингвистика и фолклор, за да анализира Средновековието.

Идеята на Екол дьо Анали е да разшири обхвата на историческите изследвания, като се отворят към нови проблематики и въпроси. Тази иновация е съпроводена от пълна свобода и независимост от научни ограничения. През годините, школата е преминала през структурни промени, които са ѝ позволили да се адаптира към промените в обществото, без да се отклонява от първоначалната си мисия.

През 1947 година е създадена VI секция на Ecole pratique des hautes etudes (EPHE), която допълва работата на Екол дьо Анали и става важна френска изследователска институция. След смъртта на Февр, Бродел поема ръководството. През 70-те години на 20-ти век, школата се насочва към изследвания на менталитета и културните аспекти на историята. От 1994 година списанието променя името си на "Annales. Histoire et sciences sociales" и продължава да бъде важен фактор в културния живот на Франция и Европа.

Жорж Дюби (Georges Duby) и Жак Льо Гоф (Jacques Le Goff) са двама от най-влиятелните историци, свързани с методологията на Екол дьо Анали. Дюби е известен с изследванията си на средновековната ежедневна живот, а Льо Гоф е направил значителен принос в разширяването на познанията за Средновековието, използвайки съвременни научни инструменти.